ДЖАМАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖАМА̀Л¹ м. Диал. Зидана печка. В малката стая гореше джамалът, запален от Велика. С. Дичев, ЗС II, 541. Буля Калювица,.., хвана децата и ги натъпка зад тухления джамал, а със съдраната рогозка ги зави и им заповяда да не шават. Ц. Церковски, Съч. III, 218.

— От тур. camal.

ДЖАМА̀Л² м. Диал. 1. Вид обредна, кукерска игра, която се играе между Коледа и Ивановден.

2. Участник в тази игра; джамалар.

— От араб. през тур. camala 'вид буйна младежка игра, която се играе след вършитба'. — Друга форма: джема̀л.