ДЖАМБАЗИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖАМБА̀ЗИН, мн. джамба̀зи, м. 1. Простонар. В миналото — прекупвач, търговец на добитък. Пъргави и хитри джамбази избират и оглеждат добичетата, разпалено се пазарят със селяните. Й. Йовков, Разк. III, 157. — Не продавам кон или вол. Не съм джамбазин! — каза сърдито майстор Рафаил Клинче. Д. Талев, ЖС, 226. Той оглеждаше гостите в салона, както джамбазинът разглежда коне. Ем. Станев, ИК I-II, 265. От време на време някои от тях влизаха в селата преоблечени като джамбази или доктори .. отбиваха се в хоремага, изпиваха някоя-друга ракия. Ст. Цанев, МБ, 254.

2. Остар. Човек, който много се пазари (Н. Геров, РБЯ).

3. Остар. Акробат, въжеиграч, циркаджия. Наблизо са и джамбазите (така се наричат циркаджиите по това време) — патентована постоянна група. Н. Хайтов, А, 68. Двама джамбази на едно въже не играят. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 135.

— От перс. през тур. cambaz.