ДЖАМИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖАМЍЯ ж. 1. Мюсюлмански молитвен дом, храм. Тук и там сред старите къщи, над зеленината в дворовете и червените покриви, издигаха каменните си снаги джамиите с техните изящни минарета. Д. Спространов, С, 57. Всички българомохамедани щяха да празнуват. Към обед щеше да има голяма служба в джамията. Б. Несторов, АР, 125.

2. Само ед. Мюсюлманско богослужение. Бесенията ставаха в петък, после джамията. З. Стоянов, ЗБВ III, 199. Проекта си [Каблешков] трябваше да изпълни някой петъчен ден, когато султанът отива или се връща от джамия. К. Величков, ПССъч. I, 99.

◊ Ако ще свинка (свиня) в джамия да влезе. Разг. 1. На всяка цена, непременно (при уверяване, че нещо ще бъде направено или че нещо ще стане). Ще направя каквото съм решил, та ако ще свинка в джамия да влезе. 2. При отрицателно главно изречение — за подчертаване, че нещо няма да бъде направено или няма да се случи никога, в никакъв случай. Ако ще свинка в джамия да влезе, няма да дойда с вас. Кога<то> влезе свинка (свиня) в джамия. Разг. Ирон. Казва се, за да се подчертае, че нещо няма да стане никога, няма да се извърши изобщо. — Пак ще дойдеш и ще ме молиш, но ще бъде късно. — Ще дойда, когато влезе свинка в джамия.

— От араб. през тур. cami.