ДЖА̀МЧЕ

ДЖА̀МЧЕ, мн. ‑та, ср. Остар., сега простонар. Умал. от джам. Евтината тенекиева игла — медалионче с джамче на гушата,биде прилежно лъсната с престилката. Ив. Вазов, Съч. IX, 211. Седи стрина Радовица на плъстчето, върти чекръка,.., и час по час се навожда, та погледва из джамчето към пътя. Т. Влайков, Съч. II, 146. Старата ни къща бе огряла като слънце. Засмели се бяха и гредите ѝ — накичени от Силвина с разни цветове и билки, а пък джамчето на одаята плакнеше, бършеше три пъти на ден. Н. Хайтов, ДР, 215-216.

Списък на думите по буква