ДЖАН

ДЖАН1 междум. За наподобяване на мелодичен звук от удряне на твърди, обикн. метални предмети. По едно време чувам: джан, джан... върви каруца. Й. Йовков, ПК, 21.

ДЖАН

ДЖАН2 неизм. прил. Нар.-поет. Епитет, обикн. при лични имена, за изразяване на нежно, гальовно отношение. Залюбил бил дели Димо,/ залюбил бил джан Елена. Нар. пес., СбНУ XLVII, 126. Джан Калино, джан Малино,/ джанъм, китко невенова, / невенова, неносена,/ от Цариград допратена. Нар. пес., СБНУ VII, 29. Лудо иде от оране, / джан девойче от везане. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 100.

— От перс. през тур. can 'душа, живот; мил, миловиден'.

ДЖАН

ДЖАН3. Само в съчет.: Няма джан-джин (джан-джун, джин-джан). Диал. Няма никого, няма жива душа, пусто е. Работя аз и остана ли малко свободен, започвам важно да си мисля: "Стига ергенлък, стига самота!". Върна се, да речем, вечер, па ми стане тъжно, че няма джан-джун в стаята. В. Чертовенски, ГО, 62. — Няма да ми минат разни неща през ума, зер. Сама самичка тука в тоз кър. Няма джин-джан наоколо — говореше тя и тикаше Нонка към стаята. И. Петров, НЛ, 67. По улицата няма джан-джин. Ни джан, ни джун от някого. Диал. За подчертаване, че някой е изчезнал безследно, няма го, нищо не се знае за него. Усещахме, че сме някъде дълбоко, в бездна, защото мъглите ни потопиха. От нашия водач — ни джан, ни джун. Ст. Станчев, ПЯС, 55.

— От тур. cancin, от can 'душа, човек' + cin 'дух, зъл дух'.

Списък на думите по буква