ДЖАНАБЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖАНАБЀТ м. Простонар. 1. Дженабет, джанабетин, дженабетин. — Пак ме биха.. Аз нали си знам: с тях лягат жените им, пък за мене мислят. — Брей, джанабет, и моята жена ли мисли за тебе? Чакай да те науча аз! Ст. Чилингиров, ПЖ, 74.

2. Като прил. Неизм. Проклет, зъл; дженабет. — Джанабет хора имало в тоя мемлекет. Ив. Вазов, Съч. XXII, 104.