ДЖАНАБЀТИН, мн. джанабѐти, м. Простонар. Дженабетин, дженабет, джанабет. — Ти си джанабетин, Хаджи Генчо! Л. Каравелов, Съч. II, 51. — Дръж, ефенди, дизгините. Аз да хвана тоя джанабетин! — подаде му файтонджията поводите и подгони Синигера. Т. Харманджиев, КЕД, 26.