ДЖАНГЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖАНГЪ̀Р, мн. няма, м. Простонар. Шум, врява, гюрюлтия. — Да не вдигаш джангър с тенекиите, та децата да могат поспа. Сп. Йончев, С, 47. Бре, да видиш какъв джангър се вдигна подир тия думи... Крещят, заплашват, ръкомахат... Др. Асенов, СВ, 93. Като вдигнах джангър, разтичаха се и работата се уреди.

— От тур. cιngar.