ДЖАНДАРИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖАНДА̀РИН, мн. джанда̀ри, м. Остар., сега простонар. Джандар. Стражар! Тънката цев на обрамчената пушка .. се очертаваше рязко в потоците на ярката светлина. Отначало Въкрил не му обърна внимание — какво особено имаше в това, че някакъв джандарин отиваше по работата си! Г. Караславов, ОХ IV, 234.