ДЖАНСЪЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖАНСЪ̀З м. Диал. 1. Слаб, мършав човек; джансъзин. А подидаскал Мироновски, комуто викаше "джансъз", защото беше само кожа и кокали, съветваше заран рано да яде чеснов лук с луспите. Ив. Вазов, Съч. VIII, 11.

2. Припрян човек; джансъзин (Вл. Георгиев и др., БЕР).

— От тур. cansιz 'без душа'.