ДЖАНЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖА̀НЪМ частица. Простонар. При обръщение, обикн. към близък човек. а) При подкана, молба. Дядо хвърли бърз поглед към леля и каза: — Кажи, джанъм, каквото ще кажеш. Тия хора са дошле за снаха да те искат. И. Петров, ЛСГ, 18. б) При изразяване на леко недоволство. — Добре си ми дошла, бабо Божано, но за туй да не приказваме. Аз детето си на чужди хора не давам. — Защо да са чужди, джанъм? Кл. Цачев, ГЗ, 34. — Господин старши, няма ли една чаша вода, бе джанъм? Л. Стоянов, Х, 91. — Каква е тая работа, джанъм? Какво сте се затворили тука, като в кале? Ив. Вазов, Съч. XXV, 43. ^● В народните песни — за подчертаване на казаното. Събрала Ненка седянка, джанъм / събрала Ненка седянка — / от сичко село момите, джанъм / от махалата ергене. Нар. пес., СбНУ XLVI, 107.

— От тур. cánιm 'душо моя'.