ДЖАПАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖА̀ПАМ, ‑аш, несв., непрех. Разг. Ходя, газя във вода или рядка кал, обикн. като стъпвам енергично и от високо, та се чува особен шум. Този шум ободряваше Илков и му напомняше за далечните, отдавна отшумели дни на детството, когато с дружина дечурлига джапаше бос и по риза из бързеите на рекичката. Г. Караславов, ОХ III, 545. Е, леля, ами сега пък една ни е, мила ни е и докато сме живи със свако ти Тасьо няма да ѝ дадем да се блъска по селата, да я лаят кучетата и да джапа из калта за една заплата. Тарас, СГ, 151.