ДЖАСТАПРАСТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖА̀СТА-ПРА̀СТА. Разг. 1. Неизм. прил. Който не премисля много това, което върши, който прави всичко набързо и небрежно. И ми разправи човекът как с невролакс лекувал свойта баба. Тя била такава джаста-праста, бързорека, но взели да ѝ дават невролакс и бабата полека-лека — намалила да говори и сега вече занемяла съвсем. Н. Хайтов, ДР, 198.

2. Като нареч. Без необходимата сериозност и внимание към това, което се върши; набързо, небрежно. Човек, който обича да драще по вестниците, би трябвало да има един вътрешен глас или един близък добър съветник, който сегиз-тогиз да му пошушва,.. че никога не бива да пише току-тъй, джаста-праста, сиреч каквото му текне в момента или му се закачи за перото. Д. Подвързачов, Сб??СЕП, 377. "Вие ли сте — казва — Уралата?" Извадиха ми този прякор, защото все мен викат, когато има да се претупва нещо набързо, джаста-праста. Сп. Йончев, ЩД, 4.