ДЖА̀ФКАМ

ДЖА̀ФКАМ, ‑аш, несв. 1. Непрех. За куче — лая откъслечно и настървено, обикн. с тънък глас. По насрещния хълм,.., наречен "Калето", светеха стотици прозорчета, джафкаха кучета и един женски глас пееше с уморена и равна скръб. Ем. Станев, ИК I-II, 33. Отиваше [черното кученце] донякъде, обръщаше се, пак тичаше, спираше се до самия ръб на кея, джафкаше нетърпеливо, въртеше късата си опашка. П. Стъпов, ЧОТ, 55-56. Девойката не поглежда към него. Той ѝ прилича на кученце с ръждива козина, което джафка и акробатствува, за да спечели ласкав поглед или доволно потупване. Б. Йосифова, БЧМ, 135-136.

2. Прех. Прен. Разг. Нападам някого, заяждам се с някого. Те ще почнат сега, разни хлапетии,.., идеалистчета да те джафкат. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 2. джафкам се. Взаим. от джафкам във 2 знач. Имам две съседки, които по цял ден се джафкат през оградата.

Списък на думите по буква