ДЖЕБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖЀБЕН, ‑бна, ‑бно, мн. ‑бни, прил. Остар. Джобен. Васил Будаков седеше на газен сандък пред вратата на хамбарите, премигваше срещу слънце и от време на време записваше нещо в черното си джебно тефтерче. К. Петканов, ДЧ, 36. Постла [Вълко] един вестник пред себе си и с помощта на джебното си ножче приготви малка дървена лъжичка. Ем. Станев, ПЕГ, 42. След като ни прибра всички пари, той постепенно се ориентира и към другите вещи. Пръв стана жертва моят часовник,.., джебният часовник на бай Нико, коженият портфейл на Спас. П. Вежинов, ЗНН, 86.

◊ Джебни пари. Остар. Пари за дребни разноски, главно за лични нужди; джобни пари.