ДЖЕБЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖЀБЧЕ, мн. ‑та, ср. Остар. Умал. от джеб; джобче. Той беше с черно сако, бяла кърпичка на страничното джебче, колосана яка, папионка и гамаши. К. Калчев, ПИЖ, 106. Димо се прибра в стаята,.. При него изтича Кирчо, седна до главата му и извади от джебчето си дървена свирчица. К. Петканов, МЗК, 275. — Готово ли е,.. — викна му високо и отчетливо той, извади от джебчето на кадифения си колан часовника и го погледна. Елин Пелин, Съч. IV, 58.

◊ В малкото ми джебче е. Разг. За изразяване на пълна увереност, че ще притежавам нещо или ще имам пълна власт над някого или нещо. — Ако питате мене — танкът е сляпо животно и не струва пет пари.. А ако не му се плашиш — ей тука ти е в малкото джебче. П. Вежинов, ВР, 101.