ДЖЕВАЍР м. Диал. 1. Скъпоценен камък. Едно идене при вас милио ни зет ке го облечеш во най-скъпи алища, пърстено мой со най-убаите джеваири ке му го даиш. Нар. прик., СбНУ, 126-127.
2. Накит, скъпоценност (Н. Геров, РБЯ I).
— От араб. през тур. cevahir.