ДЖЕЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖЕЗА̀ ж. Простонар. Глоба. На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха. М. Георгиев, Избр. разк., 99. На другата сутрин пък дойде общинският слуга. — Ще дойдете — каза той на Султана, — ще дойдете ти и... и... твоят човек в общината днес след обед,.. — Е, защо ни викат? — Реши се да платите десет гроша джеза. Д. Талев, ЖС, 74-75.

— От араб. през тур. ceza.