ДЖЕЗВЀ

ДЖЕЗВЀ, мн. ‑та, ср. Разг. Кафениче. Нестор ханджията,.., метна веднага джезвето в огъня и след малко донесе два широки филджана с кафе. Л. Стоянов, Б, 54. Свекърът,.., мушна джезвето в жарта и след малко в чашите задимя топла ракия. М. Марчевски, П, 194. Старата свари в голямото медно джезве цяла шепа татул, прецеди го през тънко парцалче, наля го в едно шишенце и го скри в сандъка. Г. Караславов, Тат., 210.

◊ Едно джезве кокали. Разг. За човек — много дребен и слаб. Ето аз съм човек на четиридесет и пет години вече, жена и деца имам, но единственият човек, който може да ме разбере и успокои в труден час, това е майка ми. Като я погледнеш,.., нищо жена е,.., едно джезве кокали, а успокоява. Й. Попов, ТС, 46.

— Тур. cezve. — Друга (диал.) форма: джѐзбе.

Списък на думите по буква