ДЖЕЛА̀Т

ДЖЕЛА̀Т м. 1. Истор. Лице, което изпълнява смъртни присъди; палач. "Нас ни свързват сродни интереси и изгоди: джелатът не може без цар, както царят без джелат." П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 148. Този ден и Стано беше усетил да се обръща сърцето му — счини му се, че е готов да се хвърли с голи ръце на джелатите, да удря, докато го повалят. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 84.

2. Прен. Диал. Жесток човек; тиранин, кръвопиец, главорез. — Той просто има нужда от мене, станал съм му нещо като довереник. И знаете ли — .. — знам какъв джелат е, гнуся се от него, а пък ми е съвестно, че злоупотребявам с доверието и симпатиите му. Д. Ангелов, ЖС, 460. — Господине, вие ме отървахте от вашите джелати... И може би съзнавате, че сега ви се отплащам. Д. Димов, Т, 641.

— От араб. през тур. cellât.

Списък на думите по буква