ДЖЕЛАТИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖЕЛА̀ТИН, мн. джела̀ти, м. Диал. Джелат. Туриха ги на колене до самия ръб на зида,.., наведоха главите им над реката и джелатинът ги посече изведнъж, с по един удар. П. Константинов, ПИГ, 63. — На Лобната скала джелатинът се е опитал да отсече главата на Патриарх Евтимий. П. Стъпов, ГОВ, 204. И старецът кротко глава снежновласа / сложи под топора. Джелатин махна. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 92. — Не само невестата ви джелатин ме нарицава, но и аз взех да се имам за такъв. Г. Манов, КД, 117. В това отношение Бейтула бей далеч надминаваше пашата, защото беше прочут в целия вилает като жесток джелатин. М. Марчевски, П, 42.