ДЖЕЛАТСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖЕЛА̀ТСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. 1. Който се отнася до джелат и джелатин. — Заклех ти се вчера, че ако искаш, ще те заведа в Исмаил и ще сложа главата си на джелатский нож. Ст. Ботьов, К (превод), 44.

2. Който е присъщ на джелат и джелатин. Те наистина захванаха да откриват джелатски черти във физиономията му. И тая червена кърпа около шията — символ на кървавата му професия!.. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 117-118. Светът ми се виеше, гърдите ми се душеха от негодувание, като слушах с какво джелатско хладнокръвие говори. К. Величков, Н, 1884, кн. 11, 923.

ДЖЕЛА̀ТСКИ нареч. Диал. 1. Като джелат (в 1 знач.). Всички душевни вълнения са изразени ясно и релефно само с тоновата гама на актрисата. Тя не размахва джелатски меча, защото е сломена, загубена в страшни мисли от станалото. Ст. Грудев, ОБ, 95-96.

2. Жестоко, тиранично. Ние никога не сме идвали до мнение, че България може да мине без върховното първенство на един европейски принц; това поне не трябваше да забравя принц Батемберг и да ся отнасяше колко-годе по-рицарски, по-княжески в преследванията си, а не тъй джелатски да постъпва с нас. П. Р. Славейков, ПСХ, 61-62.