ДЖЕЛЀПКА

ДЖЕЛЀПКА ж. Остар. и диал. Жена на джелеп; джелепица. Стоян си дума продума: / "Либе, Петкано, Петкано, / млада ми, млада джелепке, / млого съм пъти доождал — / скоро ми порти отваряш!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 117. Я да идет код Стана, / код Стана млада бездетка, / бездетка, млада джелепка, / кересте да ви заима / и бело мермер камене. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 131.

Списък на думите по буква