ДЖЕЛЕПСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЖЕЛЀПСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до джелеп и джелепин; джелепчийски. Лоша е славата на тоя човек в тъдявашния край. За обида и устроена му пакост не прощавал никому.. Ни керван с коля, ни джелепска стока не спираше да нощува в това поле. Н. Попфилипов, РЛ, 134. Двама богати панагюрци от джелепския еснаф бяха изпратени от комитета да внесат известна парична сума, за което знаеше и Бенковски. Л. Стоянов, Б, 66. Голяма е радостта на войводата и двамата негови помощници, че най-сетне са си дошли в родната планина, че могат да хвърлят запарилите ги джелепски шалвари и да надянат опнатата хайдушка руба. Н. Хайтов, ШГ, 145. Де гиди, черко джелепска, / джелепска и чорбаджийска! / Язе сам голо сираче — / ни майкя имам, ни баща. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 348. Снощи идох на извор студени, / там затекох три джелепски снаи, / че се, Марко, с мене [Елена] разговарат, / и се мене, Марко, понасмиват, / че сам била крадната девойкя, / зер не са ме сватове водили. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 3.