ДЖЕЛЕПЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖЕЛЀПЧЕ, мн. ‑та, ср. Остар. и диал. Умал. от джелеп и джелепин. Стойко, котленското джелепче, прие свещенически сан и отслужи с разтреперан глас първия си молебен. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 10. Дочу го Стойчо джелепче, / па на златаре думаше: / "Златаре, златни златаре, / я имам колан да кова". Нар. пес., СбНУ ХLIV, 477.