ДЖЕЛИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖЕЛЍК, мн. ‑ци, м. Диал. 1. Късо с четири плоски страни и заострени краища дръвце, използвано за детска игра; челик². — Та си стана дете седмогодче, / метна камик — зад планина падна, / фърли джелик — три дни далек падна. Нар. пес., БНПП I [еа]. Проговори Марко добър юнак: / "Айде сега джелик да фърляме!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 9.

2. Детска игра, при която такова дръвце се удря с пръчка; челик². Клубът беше затворен, пред него пазаше часовой. Край занемелите бакърджийници и сарачници няколко деца играеха на джелик. Ем. Станев, ИК III, 237. — Аз съм ломчанин, познавам баща ти от ей такъв, от една махала сме, заедно сме играли на джелик по онова време, седни! А. Гуляшки, Л, 293.

3. Остар. Игра, при която препускащ ездач хвърля пръчка и я улавя във въздуха (Н. Геров, РБ? I).

— Тур. cilit. — Други форми: джерад, джилит².