ДЖЕНТЪЛМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖЀНТЪЛМЕН м. 1. Коректен, вежлив и изискан в поведението си човек, който държи на думата си, изпълнява поетите задължения и винаги проявява внимание и уважение към чувствата и постъпките на другите. Катя (..) Не съм ли достойна за един танц? Графа. Аз съм злопаметен! Катя. И да е злопаметен, един джентълмен не бива... Др. Асенов, И, 78. Сирените пищяха отбой.. Лутаха се обезумели хора.. Внезапно до него [Ястреба] пристъпи един господин, четиридесет-петдесет годишен, с черен костюм, омацан с вар, и по чорапи. Личеше, че е джентълмен. П. Бобев, К, 91. Група английски войници идеха насреща ми. Аз ги следях с очи... Това са повече изтънчени джентълмени, отколкото войници. Стр. Кринчев, СбЗР, 368. След удара / излиза джентълмен / и взема във ръцете си чилични / като перце примрялото момиче. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 50.

2. Човек, който принадлежи към висшите кръгове на обществото. Те [богатите] имаха мощни коли, внимателни шофьори и раболепни слуги, които почтително отваряха вратите на колите и прегъваха ниско гръб, докато завиваха краката на джентълмените и на техните леди с пухкави шотландски одеяла. Б. Йосифова, БЧМ, 68. Когато напуснах чакалнята, една дама се беше изправила пред яхналата овена със златното руно богиня и вероятно обясняваше съдържанието на картината на пълничкия късоврат елегантен джентълмен, който по всичко изглеждаше, че е някакъв индустриален "крал". Г. Белев, КВА, 140. И днес още по рейса Европа—Южна Америка сноват непрекъснато благообразни господа и джентълмени. Св. Минков, ДА, 27-28.

— От англ. gentleman. — Друга (остар.) форма: джентлемѐн. — Хр. Ботев, В‑к Дума на българските емигранти, 10 и 25. VI, 1871.