ДЖЕПАНЀ

ДЖЕПАНЀ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Пълнеж за огнестрелно оръжие;. На това място башибозуците бяха домъкнали тежки мортири, чиито дрезгави гърмежи вече не стряскаха защитниците. Те знаеха, че дребното джепане нищо не може да стори на скритата в чупката на крепостта обкована порта. Д. Рачев, СС, 232-233. Нарядко падишахът провождаше кораби от Стамбул до крепостите,.. Караха или нови войници, или джепане за топче, или нещо за продан. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 174. На утринта турците изстрелват по шапките сума джепане, докато разберат, че хайдутите са се отскубнали. Н. Хайтов, ШГ, 160. Пред нас,.., скърцаха на два реда обози с припаси и джепане. Ив. Вазов, Съч, 169.

— От перс. през тур. cepane. — Друга (диал.) форма: джупанѐ.

Списък на думите по буква