ДЖЕРЕМЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЖЕРЕМЀ1, мн. ‑та, ср. Остар. и диал. 1. Глоба. Благоразумните и тънки пресметаче граждане и гражданки в Сливен,.., направили са помежду си съзаклятие с условия да не смее никой от тях да облече дреха от чуждестранен плат, но всякой от тях да носи и употребява това, което сам си изработи,.. Който престъпи тоя закон, наказва ся с тежко джереме. Лет., 1872, 259-260.
2. Прен. Тегоба. Покупката на книги, на хартии, на пера и прочее училищни измислици са за родителите едно такова джереме, което той дава насила от немай-къде и твърде рядко. Ч, 1875, бр. 7, 295.
3. Разш. Излишни разноски. — А за тепсиите какво ще речеш? — Случва се да се пъхнат две една в друга.. А ти сети ли се? — За кое? — За туй, гдето се случват такива работи. Ама не му е голямо джеремето: дивендесет пари. Ст. Чилингиров, ПЖ, 19-20. — Бъди рахат — пошушна той на Лулча, джеремето му няма да е сто гроша я? Сичко скоро беше принесено, дружината весело изцоцваше чешките и ставаше по-буйна. Ил. Блъсков, ЗК, 65.
— От араб. през тур. cereme.
ДЖЕРЕМЀ2, мн. ‑та, ср. Разг. Неодобр. 1. Палаво, непослушно и разглезено дете.
2. Лош, проклет човек. Ден за ден, а Рада от бясна — по-бясна!.. На всекиго извади по един прякор: за дядо Дичо дума, че е джереме, върколак, че и плъховете плаши по къщи! М. Георгиев, Избр. разк., 62.
— Тур. cereme.