ДЖИБРИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖЍБРИ само мн. 1. Остатъци от ферментирало смачкано грозде, от които след изцеждане на виното се вари ракия; пращини. Беше гологлав, по елек, в ръцете си държеше грамадна тояга — от ония саръци, дето нашенци пренасят с тях котлите, напълнени с джибри за ракия. Кр. Григоров, ОНУ, 100. По-силна и по-жива беше миризмата на сушената риба, смесена с острия полъх на вино и джибри, който идваше от каменните изби. П. Вежинов, ДБ, 10-11. Под оръфаните ръкави на шаячното сако, прашно, олепено с паяжини по гърба, се подаваха ръкавите на грубата долна риза, изцапана от джибри. Ем. Станев, ИК III, 92.

2. Разш. Ферментирали смачкани плодове, от които се вари ракия. Щом обереха сливите, дядо Тасе ги слагаше в бъчвата, въртеше се по зимника и от час на час ги бъркаше с едно кросно, за да втасат джибрите по-скоро. Кр. Григоров, Н, 211.

— От тур. cibre.