ДЖЍБРОВКА

ДЖЍБРОВКА ж. Само ед. Ракия, която се приготвя, вари от джибри (в 1 знач.); джибровица. Млади, весели момци докарваха с писани каруци бурета със сливовица, с джибровка и вишновка. Г. Караславов, Избр. съч. II, 292. Няколко пъти Костадин пи джибровка, после изнесе от колибата мазната, изпорязана от ратая софра. Ем. Станев, ИК III-IV, 409. Гаврътвайки чаша джибровка на крак, Шарко заяви, че той е мирен човек, шилегар на стопанството и случайно се отбил тука на път за кошарата. Б. Обретенов, С, 189. Там имаше послана чергица, възглавници и пълна гледжосана плоска със силна парлива джибровка. Д. Немиров, Б, 146. // Ед. и мн. Разг. Количество от това питие, което се вмества в една чаша. Хаджи Пени сядаше под смокината с Тодоракя и с него си пиеше ракията. Хаджи Пени изпиваше пет-шест и повече джибровки и не му мигваше окото. Д. Немиров, Б, 187.

Списък на думите по буква