ДЖИВГАРО̀СВАМ, ‑аш, несв.; дживгаро̀сам, ‑аш, св., прех. Диал. Впрягам два чифта волове в една кола, правя дживгар2. дживгаросвам се, дживгаросам се страд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.