ДЖИГЀР

ДЖИГЀР м. Простонар. Дроб1. — Вие що не си гледате даскалъка, ами сте тръгнали по този хубостник, чума черна да го порази направо в черния джигер! В. Нешков, Н, 437. Насреща му се зададе търговец, възседнал едно конче, ама не конче, а ангел небесен!.. Хайде чорбаджи! Нали си мераклия? Тъкмо за тебе стока. Само сърце е. Само сърце и бял джигер. Чудомир, Избр. пр, 209-210. Гледа като котка на джигер. Погов.

◊ Изгаря ми / изгоря ми джигера по (за) някого. Разг. Много силно съм влюбен в някого.

— От перс. през тур. ciğer.

Списък на думите по буква