ДЖИГИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖИГЍТ м. Смел, изкусен ездач (първоначално всред народите на Кавказ, Средна Азия и у донските казаци). Носталгията за родния край се събужда у него и пред очите му възкръсват легендите за храбрите джигити. Й. Йовков, Разк. III, 169. Предвождаше ги [казашките ескадрони] "Орелът", тъй се славеше атаманът на тия казаци. Висок, строен, пъргав — същински джигит. П. Росен, ВПШ, 49. На верния си кон лети Карим, / лети и води своите джигити — / през кървави атаки, боен дим. Е. Багряна, ПЗ, 83.

— От тюрк. cigit 'млад, похватен, сръчен човек' през рус. джигит.