ДЖИГРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖЍГРА ж. Диал. Гъст, бодлив храст; драка. Между правите и високи стебла на осена и елхата се виеха диви лози, къпини и някакви гъсти и бодливи храсти, които селяните наричаха джигри. И. Петров, МВ, 80. ^● Обр. Злочестният, закобният преврат, злоупотребените пълномощия са зъл трън, черна джигра в пътя на присъединението! П. Р. Славейков, ПХС, 34.

— Тур. ciğra 'вид остър трън'.