ДЖИП —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖИП, джѝпът, джѝпа, мн. джѝпове, след числ. джѝпа, м. Вид здрав лек автомобил, пригоден да пътува и по неравни местности, и лоши пътища. Пред селсъвета вместо познатия джип бе спряла поизносена тъмносиня победа. И. Петров, МВ, 61. След около два часа военен джип спря пред къщата. Н. Антонов, ВОМ, 176. Като че ли седяхме на брега на някаква река, където колите се нижеха като патици една след друга. Профучаваха разни волги и опели, задъхани джипове бързаха нанякъде. Д. Бегунов, ГВВ, 42. По улиците на Детройт се движи с бясна скорост един бял, красив като лебед малък джип. Т. Генов, Избр. пр, 175.

— От англ. jeep.