ДЖИРО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖЍРО, мн. няма, ср. 1. Банк. Форма на прехвърляне правата върху по̀лица, чек или други ценни книжа от едно лице на друго с подпис на притежателя.

2. Банк. Текстът с подписа на притежателя върху гърба на по̀лицата, които удостоверяват прехвърлянето на правата. В дневника търговецът е длъжен да записва всичките си търговски сделки и договори, акценти и джиро на търговски записки или въобще да избелязва всичко, каквото той, под каквато и да е титла, приема или изразходва. Хр. Даалиев, ТИА, 147.

3. Прен. Разг. Обръщението на парични средства и стоки в магазин, търговско предприятие и под.; оборот. Местят самоковския полк в Стипоне!.. Радостта беше неописуема Всеки се надяваше на нов живот, особено търговците и еснафите. — Джиро, джиро ще падне! — потриваше ръце Орче Солунчето. Г. Белев, ПЕМ, 111. — Кой се отбива? И за какво? Да отседне за малко, да пие вода или по някоя лимонада, или едно двайсет и пет драмче ракия. А това не прави джиро. Т. Харманджиев, Р, 72. — Колкото са по-шантави и екстравагантни виртуозите, толкова по-голяма им е рекламата! Пък няма ли реклама в една работа, и джиро не става! Тарас, СГ, 127.

— Ит. giro. — Летоструй, 1874.