ДЖОБЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖО̀БЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от джоб (в 1 знач.). Ленко също се покачи на колата, застана върху дъската и започна да яде зрелите плодове и да пъха по джобчетата на панталонките си. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 230. Той се обличаше безупречно, с вкус към сивия или тъмносин цвят и винаги от малкото ляво джобче се подаваше тънката лента на белоснежна кърпа. Б. Йосифова, БЧМ, 12. Винаги на петлицата си имаше някакво цветче, а в горното джобче — свита на триъгълник бяла копринена кърпичка. П. Славински, МСК, 51. Чичо Сава, и той се натъкми — понамести черния си калпак, ланеца, който се показваше от джобчето на жилетката му. К. Калчев, ПИЖ, 86.