ДЖОДЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖО̀ДЖЕН, мн. няма, м. Многогодишно тревисто растение от семейство устоцветни със силна приятна миризма, употребявано като подправка в ястия. Mentha viridis. В краката ми бълбука вада, мирише на джоджен и на овчарски босилек. Б. Райнов, ЧЪ, 168. Много ти е сладка чорбицата, бабичко, душата си давам за джоджен. А. Каралийчев, СР, 59. Прочее Васил не пушеше, а Миткалото употребяваше вместо тютюн изсушен джоджен, примесен с някакви само нему известни треви, които миришеха на тамян. Ст. Дичев, ЗС I, 232. Бяха седнали на дъсчени сандъци до оградата на мелницата, край избуялия джоджен. М. Грубешлиева, ПИУ, 143. Най-вкусен е бобът, когато му се сложи джоджен като подправка. △ Див джоджен.

— От гр. δυοσμός. — Друга (диал.) форма: джо̀джан.