ДЖОНГАЛИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЖО̀НГАЛИ мн., ед. (рядко) джо̀нгал м. Диал. Пренебр. Крак на човек. С баджаци (крачоли) разкопчани, под които се съгледват наполовина косматите му циглави джонгали, наполовина черно-дебели чорапи,..; туй ти е то, горе-долу, прочутият Ибраим-паша. Ил. Блъсков, СК, 11.
— От циг. чангало̀.