ДЖОНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖО̀НКА¹ ж. Диал. 1. Човка, клюн. Кокошката, патката и лястовицата са птици, защото са пернати и имат по два крака, по две крила и един клюв (гага, джонка). П. Р. Славейков, ПЧ, 6.

2. Прен. Руг. Муцуна, мутра.

— Други форми: джо̀нга, чо̀нга.

ДЖО̀НКА² ж. Дву-четиримачтов дървен плавателен съд, който се използва за превозване на стоки в крайбрежни морски или речни плавания в Югоизточна Азия. Срещу кораба като червени водни лилии изплуват джонки. Издули листовидни платна, островърхите лодки се плъзгат по първите лъчи към радостни надежди. Б. Трайков, ВО, 45-46. Изглеждаше неестествено, че джонките се носят по водата без никакъв вятър. Излезли от жълтите китайски реки, носени от ветровете, сега тия платноходки се тласкаха от веслата на гребците. Й. Радичков, В, 169. Пристанището на град Кат Ба е пълно с виетнамски и китайски рибарски параходи, джонки. Ал. Гетман, ВС, 313.

— От хол. jonk.