ДЖОНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖОНТ, джо̀нтът, джо̀нта, мн. джо̀нтове, след числ. джо̀нта, м. Желез. Съединение на краищата на две релси в железен път, което се осъществява със специални връзки и болтове; настав. Всеки джонт, всяка траверса и всеки болт оживяват. Старите работници си спомнят за лошото състояние на пътя преди година. ВН, 1962, бр. 3289, 2.

— От англ. joint 'място, където се съединяват две парчета'.