ДЖУБЀ

ДЖУБЀ, мн. ‑та, ср. Старинна женска или мъжка връхна вълнена дреха в тъмен цвят, обикн. подплатена с агнешки кожи и с голяма яка от кожа или от дебел копринен плат. Чорбаджиите бяха там, застанали тъкмо срещу владишкия престол — странно смирени в богатите си кожени джубета. А. Христофоров, А, 261. Ханското му алено джубе, обшито със сърма, закриваше съвсем коленете му. Ив. Вазов, Съч. ХIV,

97. Беят извади от джоба на джубето си кожена кесия и я пусна в ръката на недоумяващия момък. П. Стъпов, ЖСН, 89. // Разш. Разг. Връхна дреха от вълнен плат, подплатена с кожа. В очакване да лумне огнището тя наметна домашнотно си джубе, подплатено със заешки кожи, и отдръпна завесите от прозореца. М. Смилова, ДСВ, 111. И тя като всички носеше старомодна черна копринена рокля,.., чохено джубе с широки ръкави. Елин Пелин, Съч. IV, 65.

— От араб. през тур. cubbe. — Друга форма: джюбѐ.

Списък на думите по буква