ДЖУВАП —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖУВА̀П м. Диал. Отговор. — Какво става, Хайредин ага! Тия твоите кяфири са влезли в наша земя?! Какъв джуват ще даваме на нашите аги и бейове... Д. Талев, ПК, 521. Още същия час Пеньо се оплака на устабашият, и той свика лонджата. То се знае, вика и Али Мустафа джувап да дава. Ст. Чилингиров, ХНН, 159.

◊ <И> на царя джувап давам. Простонар. Съобразителен, умен и смел съм и умея убедително да докажа, че съм прав, да се защитя. — Бе ти какво я мислиш нея, старата — казва Слав. — Тя и на царя джувап дава. Й. Йовков, ПГ, 173.

— Друга форма: джевап.