ДЖУДЖЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖУДЖЀ, мн. ‑та, ср. 1. Човек с неестествено дребен ръст; лилипут. В хотела живееха също и много артисти от близките театри и вариетета.. Но Бенко с никого не можа да се сближи така, както с двете джуджета Фери и Джери. Ал. Бабек, МЕ, 187. От дясната страна на първобитния стан бяха наредени няколко малки длета и триончета, сякаш бяха пригодени за джуджета, а не за едрите ръце на тоя голям, силен кукушанин. Д. Спространов, С, 65.

2. В приказките на някои народи: дребен на ръст човек — вълшебник, който живее в горите или в планините; гном. Когато зимно време се прибираше вечер, той винаги ни носеше печени кестени,.., и казваше, че ги е донесло някакво джудже за добрите деца. Т. Влайков, СбЦГМГ, 331. Иван скочил и видял зад близкия храст вълк, едър като теле. В зъбите си носел посиняло от страх джудже. То имало дълга черна брада, остри червени обувки и плетена шапчица с пискюлче накрая. Ив. Планински, БС, 76. Когато се стъмнило съвсем, дошли господарите на къщичката; това били седемте джуджета, които копаели руда в планината. Ас. Разцветников, СН (превод), 9. Приказките, които ѝ [на княгинята] бяха разказвали, оживяха сега във въображението ѝ. От дълбоките тъмни пещери надничаха джуджета с дълги бради и зли очи. Ст. Загорчинов, ЛСС, 17.

3. Разш. Растение, животно или предмет с размери много по-малки от нормалните. По-различна беше гората откъм урвестия склон на Дамлъдере — особена, като че враснала в камъка, скална гора от вековни дървета джуджета, с корени, дебели колкото стеблата. Н. Хайтов, ШГ, 257. По целия северен скат на Вежен блика вода. Тук растат едри сини цветя... Тук-таме се появяват вече малки борчета-джуджута. Н. Тихолов, ДКД, 64. Звезда джудже. Растение джудже.

— Тур. cüce.