ДЖУКЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖУ̀КЕСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. За човек — който е с дебели устни; бърнест, джунест. Затъркаляли се излеко годините — позалял Велко с ракия мъката си, залисал се с грижа покрай добичетата, па и челяд народил от джукестата суханченка, че нямало друга. О. Василев, ЖБ, 426. Във всичките деца на баща ми, и от двете му жени, нямаше друг такъв като мен чер, сух и джукест. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 24.