ДЖУНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖУ̀НА ж. Диал. Устна; бърна, джука. И синчето му, гимназист, вече с рус мъх на джуната, и то не се стърпяло: — На трън грозде търсиш, тате... Има тук имане, но не му е дошло времето за нас... Ст. Станчев, ПЯС, 43. Аз го гледах с любов и ми се чинеше, че сега ей ще си отвори кръглите с почернели джуни уста. Ив. Вазов, Съч. VII, 150. Две слаби червенини се показали изведнъж по страните на мировия съдия; опънатите му джуни по-преди прежълтели, после посинели. М. Георгиев, Избр. разк., 193.

— Друга форма: жу̀на.