ДЖУПЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЖУ̀ПЧЕ, мн. ‑та, ср. Остар. и диал. Циганче; егюпче. Палецот велит: айде да крадиме! Казалецот велит: къде? Големиот: къде да е. Четвортиот: ке кажем. Най-малиот: мълчи, джупче наказанче? Н. Геров, РБЯд, 94.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Друга форма: гю̀пче.