ДЗВЀКВАМ

ДЗВЀКВАМ, ‑аш, несв.; дзвѐкна, ‑еш, мин. св. дзвѐкна̀х, св., непрех. Диал. Звеквам; звънвам, дрънвам. Ех, не видело се пусто хоро, / дето невеста с момите му друсна! / .. / Трепна невеста, герданът ѝ дзвекна, / и о свирача пак поглед опре. К. Христов, Кр, 65. Како беше лепа и убава [Материна], / така беше лепо промената; / наредена динар до динара, / .. / Ко помина близо край дюкяна, / .. / динар дзвекне, мене сърце трепне. Нар. пес., СбБрМ, 426.

Списък на думите по буква