ДЗВИЗКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЗВЍЗКА ж. Диал. Овца, коза през втората година на възрастта си. Забрави ли ланските ѝ [на вълчицата] пакости? Три овце ти отмъкна. А вчера посред бял ден нападна най-добрата ми дзвизка. Г. Райчев, В, 6. "Свети Димитре — рекъл, — помогни и закриляй! Ако сляза на земята жив и здрав, за курбан ще ти заколя най-дебелата дзвизка!" Г. Краев, АЗ, 28. Па пойдоа до два бракя, / та си стигнат свети Георги. / Попитаа свети Георги: / .. / Дали сакаш шиник с пари / или сакаш крило дзвизки?" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 120.

— Друга форма: з в ѝ з к а.